Не искаш да се съберете. Напълно сигурна си. После виждаш снимката. Той. Някаква жена. Усмивка. Чаша вино. Ръката й върху рамото му и вътре в теб нещо, което очевидно не е получило официалното съобщение за раздялата, казва „Моля?“
Ревността не е нотариален акт за любов
Можем да ревнуваме човек, с когото никога повече не бихме искали да живеем.
Защото понякога не губим човека.
Губим позицията.
Някога ние сме били специалният човек. Ние сме знаели историите, навиците, семейството, начина, по който поръчва кафе.
После някой друг влиза в тази роля.
И дори да не искаме обратно мястото, може да ни заболи, че вече не е наше.
После идва сравнението
Коя е тя? По-красива ли е? По-млада? По-забавна? Прави ли с нея нещата, които отказваше да прави с мен?
Това вече не е разговор с бившия. Това е разговор със собственото ни его.
Има и нещо по-тихо
Новата връзка на бившия окончателно затваря една врата, която може би не сме възнамерявали никога да отваряме, но ни е харесвало да знаем, че съществува.
Това не означава, че трябва да се върнем.
Означава само, че раздялата понякога има повече от един край.
Първо си тръгваме.
После преставаме да се надяваме, а накрая приемаме, че другият също е продължил.
И понякога точно последното боде най-силно.
