В действителния живот обаче подобна сцена може да има много продължения: целувка, смях, смяна на темата, отстъпване назад.
Сцената е измислена. Тя е полезна точно защото няма предварително определен край. Флиртът често се възхвалява като изкуство да кажеш всичко, без да произнесеш нищо. Понякога е така. Друг път най-привлекателното нещо в стаята е човек, който не се преструва, че умее да чете мисли.
„Може ли да те целуна?“ не е непременно прекъсване на напрежението. В подходящия момент въпросът може да бъде част от него – откровен, уверен, оставящ място за отговор.
Отказът не е унижение
Увереността често се бърка с безстрашие. Сякаш човек, който знае какво иска, трябва винаги да получава положителен отговор. Но да заявиш желание означава и да приемеш, че отсреща има отделен човек със свои граници, темпо и настроение.
Това звучи очевидно, докато не се появи малката пауза след поканата. Тогава егото иска да запълни тишината: „Шегувам се“, „Няма значение“, „Мислех, че и ти…“. Всъщност има значение. Поканата е била истинска. И отказът може да бъде истински, без някой да се превръща в виновник.
„Не сега“ не е загадка, която трябва да бъде разшифрована като скрито „да“. „Не“ не е началото на преговори. Това е моментът, в който вниманието към другия се доказва не с чар, а с уважение.
Смелостта да бъдеш конкретен
Понякога най-трудното изречение не е „Искам те“, а „Харесва ми да бъда с теб и не искам да гадая какво означава това за теб“. То не звучи като реплика от филмов трейлър. Но е честно. И създава възможност двама души да говорят за една и съща история, вместо всеки да пише своята наум.
Конкретността може да бъде нежна. „Харесва ми, когато ме държиш за ръка.“ „Предпочитам да не бързаме.“ „Искам да те видя отново.“ Тези изречения не отнемат мистерията на привличането. Те премахват ненужното объркване около нея.
Има и още нещо: човек може да промени мнението си. Съгласието за една стъпка не е обещание за следващата. Понякога темпото се променя насред срещата. Способността да го забележиш е по-важна от това да изиграеш безупречно предварително измислен сценарий.
Химията има нужда от двама автори
Привличането обича импровизацията, но импровизацията не означава, че единият води, а другият трябва да следва. Най-интересните срещи често приличат на добър разговор: някой предлага, другият отговаря, после посоката се променя. Никой не е длъжен да познава следващата реплика.
Не е нужно да превръщаме флирта в поредица от въпроси. Достатъчно е да не превръщаме мълчанието в разрешение. Погледът, усмивката и докосването имат значение, но то зависи от човека, ситуацията и отговора.
„Понякога е умението да направиш място за края, който и двамата искат.“
В края на онази измислена вечер двамата може да се целунат. Може и да си тръгнат поотделно. И в двата случая срещата може да остане хубава. Защото привлекателността не е умението да получиш желания край. Понякога е умението да направиш място за края, който и двамата искат.
