Бяла, крехка отвън и мека отвътре, тортата „Павлова“ изглежда така, сякаш би могла да се разпадне от едно невнимателно движение. Сметаната и плодовете я правят празнична, но името й отвежда далеч от кухнята – към сцената, балета и спор между две държави.
Балерината, която прекосява континенти
Анна Павлова, родена през 1885 г. в Русия, е една от най-известните балерини на XX век. Нейният „Умиращ лебед“ се превръща в емблема на сценичното й присъствие. През 20-те години тя гастролира в Австралия и Нова Зеландия и предизвиква истинско възхищение. Името й започва да се появява не само на театралните афиши, но и върху продукти и десерти.
Две държави, една торта
И Австралия, и Нова Зеландия смятат „Павлова“ за част от собственото си кулинарно наследство. Австралийският разказ често посочва готвача Хърбърт Сакс от хотел „Еспланейд“ в Пърт, който според известната история създал през 1935 г. десерт, толкова лек, че напомнял балерината. Но историческите свидетелства накланят везните към по-ранни новозеландски варианти. Изследователката Хелън Лийч открива рецепта от 1929 г. за целувчена торта с името „Павлова“. Тя предхожда известната австралийска история с няколко години.
Защо въпросът остава отворен
По-ранната рецепта е важно доказателство, но не решава всеки въпрос. Името на Павлова е използвано и за други сладкиши, които не приличат на съвременната торта. Целувчените десерти със сметана и плодове също имат по-стара история, преминаваща през различни кухни. Едва постепенно се оформя познатата комбинация от хрупкава коричка, нежна сърцевина и плодова украса. Затова е по-точно да кажем, че Нова Зеландия разполага с по-ранно документирано свидетелство за близък до днешния десерт, отколкото да обявим спора за окончателно приключил.
Когато храната е въпрос на принадлежност
В двете страни „Павлова“ е обичана част от коледната и лятната трапеза. Там декември е топъл, а леката торта с пресни плодове е естествен завършек на празничното меню. Затова спорът не е само за авторство. Той е и за семейни спомени, национална идентичност и правото да наречеш нещо „наше“. Има красива ирония в това, че десертът носи името на артистка, която е пресичала граници, а днес самият той е повод за съперничество. Анна Павлова е принадлежала на световната сцена. Нейната торта, изглежда, също.
