Някой публикува снимка от вечеря. На нея всичко е наред: лицата, светлината, онова рядко съвпадение между хубав момент и добра фотография. После идва коментарът, че единият направо е засенчил другия. Казано е приятелски. Следват смеещи се лица. Никой не е обявявал състезание, но вече имаме победител.
Думата е mogging. Collins я избра за дума на годината, определяйки я като действие, при което превъзхождаш или засенчваш някого или нещо. Издателството проследява корените й до културата на бодибилдинга и израза alpha male of the group, а по-късно – до маносферата и по-широката, често иронична употреба.
За човек, който не я е срещал, тя може да изглежда като поредната дума, която интернет ще забрави, преди всички да научат произношението й. Но зад нея има нещо достатъчно познато: навика да измерваме нечие присъствие през това колко по-малки изглеждат останалите до него.
Новото е удобството, с което можем да го кажем. Една кратка дума побира цялата класация.
Когато комплиментът си търси губещ
Между „изглеждаш прекрасно“ и „засенчваш всички“ има малка, но съществена разлика. Първото изречение може да остане при човека, към когото е отправено. Второто трябва да повика още някого, за да свърши работата си.
Красотата вече се доказва сравнително. Увереността също. Чуждото присъствие се превръща в мерна единица.
Разбира се, този начин на говорене е по-стар от социалните мрежи. Познаваме го от семейни събирания, училищни коридори, светски хроники. Някой винаги е бил „най-хубавият в стаята“, „по-успелият от двамата“, „истинската звезда на вечерта“. Интернет не е изобретил сравнението.
Но е създал много удобни поводи за него. Две лица могат да бъдат поставени едно до друго, увеличени, спрени в определен момент, обсъдени от хора, които никога не са разговаряли с притежателите им. Една снимка лесно се превръща в табло с резултати.
Mogging пасва на този формат. Думата не изисква да обясниш кое точно цениш. Достатъчно е да посочиш кой според теб стои по-високо.
Шегата има повече от един адресат
Би било пресилено всяка употреба на думата да се чете като враждебност. Приятелите се закачат. Хората преувеличават, пародират самочувствието си, използват състезателен език за напълно несъстезателни неща. Collins изрично отбелязва разширяването на думата към игрови и иронични употреби.
Понякога да кажеш, че чуждият сладкиш е победил твоя, е просто начин да поискаш още едно парче.
Контекстът обаче включва повече от намерението на говорещия. Има значение кой слуша, какви са отношенията ви и дали шегата постоянно разпределя едни и същи роли. Ако един приятел винаги е красивият, другият – смешният, а третият – онзи, за когото няма какво да се каже, закачката постепенно започва да прилича на установен ред.
Не е нужно да поставяме диагнози на този разговор. Достатъчно е да го чуем.
Въпросът не е дали шегуващият се е лош човек. По-полезно е да попитаме има ли място другият да не се засмее. Може ли да каже, че не му е приятно, без веднага да бъде обвинен, че не разбира хумор?
Близостта се познава и по тази свобода.
Да изглеждаш добре вече не стига
Има особена умора в изискването всичко хубаво да бъде и по-хубаво от нещо друго. Добрата почивка трябва да надмине предишната. Дрехата трябва да направи впечатление сред останалите дрехи. Новото място трябва да бъде по-необичайно от онова, което приятелите вече са открили.
Това е възможен прочит на културата на сравнението, а не заключение за всички млади хора или за всеки, който използва една жаргонна дума. Изборът на речник не измерва самочувствие и не доказва психично страдание.
Но думите показват какви отношения можем да описваме с лекота. А тук лекотата е забележителна: толкова лесно превръщаме присъствието в надмощие, че понякога дори не забелязваме прехода.
Можеш да харесваш собствената си снимка, докато не видиш чуждата. Да си доволен от вечерта, докато някой не покаже къде е бил той. В подобен момент самото преживяване не се е променило. Променил се е мащабът, с който го измерваш.
От спомен то става позиция.
И тогава започва странната работа да оценяваш собствения си живот така, сякаш го гледаш отвън.
Кой определя правилата на красивото
В състезанието има нещо успокояващо: предполага се, че правилата са ясни. По-бързият стига пръв. По-високият резултат печели.
При външността и социалното присъствие това удобство е привидно. Какво точно измерваме? Височина, дрехи, способност да привлечеш погледите, близост до определен моден образ? Човекът, който доминира на снимката, непременно ли е най-интересният събеседник? Този, когото всички гледат, ли е онзи, край когото се чувстваш най-добре?
Думата за надмощие може да скрие тези въпроси, защото звучи като готов отговор.
А човешкото привличане е по-неподредено. Има лица, които стават красиви за нас постепенно. Има присъствие, което не се побира във фотография. Има хора, чиято привлекателност е в начина, по който слушат, в точния момент на една реплика, в способността им да те накарат да престанеш да следиш как изглеждаш.
Те трудно печелят състезание, проведено върху неподвижен кадър. Това казва повече за състезанието, отколкото за тях.
Приятелят не е декор за твоето самочувствие
Може би най-интересното напрежение възниква там, където сравнението среща приятелството. Защото приятелството изисква способност да понесеш чуждата хубава новина, без веднага да я преведеш като лоша новина за себе си.
Това невинаги е лесно. Можем едновременно да обичаме някого и да му завиждаме. Да се радваме за него и да усещаме собственото си разочарование. Няма нужда да представяме близостта като състояние на безупречна щедрост.
Но има разлика между това да признаеш подобно чувство и да превърнеш отношенията в постоянна проверка кой е напред.
Когато приятелят се превърне във фон, върху който трябва да изпъкнеш, губиш нещо от самата среща. Вече не си изцяло с него. Наблюдаваш как двамата изглеждате заедно.
И може би точно тук една уж лека интернет дума става интересна за културен разговор. Тя ни позволява да видим колко лесно чуждият поглед се настанява между хора, които иначе са близки. Дори когато никой не снима.
Вечер без класиране
Не е необходимо да обявяваме война на жаргона. Думите сменят средата си, губят част от старите си значения, придобиват нови. Човек може да използва mogging, без да споделя представите за мъжко надмощие, с които се свързва произходът му.
Но можем да бъдем по-внимателни към работата, която думата върши в конкретния разговор. Дали изразява възхищение? Дали пародира състезателността? Или просто дава приемлива форма на унижение, което иначе би прозвучало твърде откровено?
Отговорът няма да бъде еднакъв навсякъде.
Понякога ще е достатъчно да кажем комплимента по друг начин. Да оставим красивия човек да бъде красив, без да правим съседа му по-малко привлекателен. Да харесаме нечий успех, без да раздаваме останалите места.
Има особено удоволствие в компанията, в която не трябва да бъдеш най-интересният. Можеш да пропуснеш добра реплика. Да не си облечен впечатляващо. Да излезеш неудачно на снимката и все пак да искаш да я запазиш, защото помниш как сте се смели.
Не всяка хубава вечер има нужда от победител. Някои стават хубави точно когато престанем да го търсим.
